Малко носталгично се разходих в старата си детска градина. Легълцата са същите, пространството- същото, даже май народните носии са същите, с които са ме снимали през 80-те.

Разликата е, че разходката през 2015 беше виртуална, през Фейсбук. Забелязах, че в последно време явно е доста улеснено качването на албуми. Съответно лесно намерих страниците на няколко от познатите ми детски градини в Пловдив, включително и посещаваната от мен. Оказа се, че всички са качили огромно количество снимки без никаква защита- абсолютно публични за всички Фейсбук потребители.

И тук вече идва сивата зона на това кое е приемливо и кое не. С малко разглеждане успях само по външния вид да свържа едно от децата на снимките с името и вида на майка му. Профилът на майката- също широко отключен. Разбрах от коментарите как се казва детето й. Знам какви събития посещава и какво харесва. Мога да го заговоря по име и да го накарам да дойде с мен и да ми повярва. Видях как изглежда таткото на детето.

Предвиждам, че в следващите години хората ще се усетят, че това масово и безконтролно качване на снимки не е без последствия. Особено странно е, когато се прави ей така да се веселят родителите, или за да може градината да си вдига рейтинга колко е готина.

Никога не знаеш кой стои зад другия компютър.

Тия дни Вселената се подреди така, че да ме накара да формулирам доста строга политика по отношение на снимките на децата ми във Фейсбук. Общо взето, запазвам си правото да кача нещо особено уникално, комично или красиво, но се отказвам да споделям всяка фаза на растежа. Ето няколко причини да намаля излагането на детето/децата:

1. Животът ми не е визуално ориентиран. В живота ми има вкусове, текстури, бризове, аромати, обаче що се отнася до визуалната спретнатост, не е за снимка. За да го направя за снимка, трябва да се постарая (всъщност може би точно това правят майките с визуално издържани семейства- просто се подготвят като за снимка). Работата е там, че за да постигна визуалното, трябва да пренебрегна другите неща, които правя, а пък ме мързи и доволството от снимката и лайковете едва ли ще компенсира стреса от факта, че съм си зарязала обичайния комфортен живот. Така де, няма да си развалям рахата за едните лайкове.

2. Не искам децата ми да свикнат да мислят за себе си визуално. Освен това не искам да свикнат да търсят отправна точка в светската култура на деня. Искам да им дам своята сянка, своя светоглед. Виж точка 1. Моята гледна точка не е толкова визуална. Искам да ги науча, че спомени може да се складират и по друг начин. Често този начин е по-емоционален и пряк, отколкото складирането в пиксели.

3. Не искам да си натрапвам потомството на останалите потребители. Повечето ми приятели във ФБ са добавени на базата на професионален или идеен интерес. Ако ще се драпаме за геополитика или икономика, по-добре е да не си създават за мен представа като за мама, дето мисли само за пюренца или на каквато там фаза е детето. Може да им пусна по 1-2 снимки за красота, но толкоз. И аз обичам лайкове, но предпочитам да си ги заработя с блог постинг, споделяне на интересна статия или статус, отколкото със снимки на дете.

4. Не искам да изпадам в порочна спирала, в която качването на снимки става необходимост и навик, както и част от онлайн идентичността. Усетих се, че докато ФБ беше новост, съм качила дори прекалено много снимки на себе си и на номер едно.

5. Животът се променя. Хора идват и си отиват. Понякога човек се развежда. Понякога ти се иска да не беше документирал толкова активно някоя част от живота си. Затова предпочитам да не предизвиквам съдбата и предпочитам информационното затъмнение, поне пред хората.

6. Не искам приятели- мами. Само тук- таме по някоя за цвят, и то ако е станала мама, докато сме се драпали за геополитика и икономика. Нямам приятелки от родилния дом, почти нямам от градината; никакви от двора или детската площадка. Причината е, че мамите са едни от най-лошите ФБ потребители. Освен че ще ми размиват интересните статии и новини със снимки на деца (моля, виждам достатъчно деца всеки ден на живо, и ги чувам, и ги подушвам!), имат навика и да разпространяват паникьорски статии, стари memes, да използват прекалено много емотикони и всякакви прегрешения. И очакват лайкове, което пък кара ФБ алгоритъма да ми сервира още от същото във фийда, вместо някоя интересна статия за финанси, психология, изкуствен интелект и с каквото там се занимават хората, когато хормоните не са им преформатирали мозъка. Даже мога да въведа подобно на финансовото правило: Bad users drive good users out of circulation.

7. Интересувам се от информация за деца, но не и от краткосрочна. Интересува ме мета-картината, голямата картина на нещата, изводите, които сме направили от дадено събитие. Да, знам, децата са сладки. Но това не е хубаво да ни заслепява. Харесват ми майки, които виждат голямата картина, без да са заслепени от „гордост“ за това, че детето им е направило нещо напълно обичайно за възрастта си, но да кажем е станала хубава снимка.

8. Тайничко се надявам, че политиката ми е заразна и ще накара и други майки да се замислят. Вече минаха няколко години с употреба на социални мрежи, новостта би следвало да се поизноси и хората да се замислят дали трите хиляди снимки, разгледани от хиляди потребители, не могат да навредят по някакъв начин на детето. Не е дори и до параноя за крадени снимки или софтуер за разпознаване на лица, по-скоро трябва да е въпрос на вътрешен усет за decorum . Тези, които са близки до детето, могат да го видят на живо или да разгледат снимките в албум или мейл. Ако чакат да ги забавляват дистанционно чрез ФБ фийда им, може би не са чак толкова близки.

9. Колкото и да са свестни хората, понякога просто не искам да виждат всичко. Малко суеверно не искам да предизвиквам завист, а вече писах, че животът се променя. Наясно съм, че не всичките ми приятели ще видят колко прекрасно и най-уникално е поредното ми дете, та не искам да ги товаря с очаквания да лицемерничат. По-добре да се драпаме за политика. Освен това ми е ясно, че моите детски снимки са виждани от по-малко от 10 души, докато ако сега активно поствам, ще го видят стотици. Не искам като стане пубер, детето да осъзнае, че майка му го е ползвала като инструмент за помпане на егото си, наред със снимки на котки и ФБ игри и memes.

10. Искам да уважа татковците- които все са на последно място. Татковците между другото знаят как да пускат снимки и го правят с вкус. Инстинктивно усещат, че детето им трябва да е преди всичко защитено. Егото им не зависи от това всички да ги потупат по рамото какво златно яйце са снесли. Майките малко се сбъркват след великото постижение „раждане“, което не е чак толкова велико, но печели лайкове. Мъжете освен това са по-скептични към социалните мрежи и ги използват по-мъдро. Така че- наздраве за татковците!

ПП: Причината да напиша тази статия е, че напоследък се появиха доста снимки от трети лица, качени като публични. Трябваше да се поскарам на въпросния потребител, за да се усетят, че не е ОК да снимат и качват детето ми така, че да е видимо за всички ФБ потребители. Ако ще да е сладко и забавно да има снимки на деца…

И сега какво ще й стане на Гърция? Ами всъщност…ще станат някои неща, с които през 2015 сме отвикнали и ще ни се струват странни, но всъщност дали са чак толкова страшни?

Първо, едва ли ще има „комунизъм“ в тоя смисъл на ОФ-та, комсомоли, червени връзки, слухтичи и цялата тая организация. Гърция си остава православна страна, в неделя не бачкат, уважават си традициите, а си имат и православен Хогуортс (Атон).

Обаче ще има де-глобализация. Ха познайте дали ще се втурнат да легализират гей браковете, само защото Джон Кери се изказал, че сега целият свят трябва да последва примера на САЩ. Няма да е в Гърция, макар да се говори, че оттам е тръгнала работата.

Възможно е обикновените гърци да позагубят малко пари и да се почувстват в небрано лозе, но и това не е драма. Никос Казандзакис едно време се радвал, когато порой унищожил почти изсушените стафиди на цялото село. Вярвал е, че бедствията са здравословни и зад тях идва нещо чудесно. В повечето случаи е така- истинският упадък не идва в трудните моменти, а в прекалено лесните. Та може гърците да си спихнат малко пренадутото самочувствие, да намалят децибелите, да станат една идея по-скромни и съзнателни. Може да почнат по-честичко да посещават Хогуортс, пардон Атон и да попиват малко акъл и оттам.

В тоя ред на мисли, един православен ренесанс ще се отрази доста добре, защото Гърция и регионът все още са страни, които имат имунна система срещу исляма. Да, пускаме да се заселят какви ли не елементи, обаче няма да седнем да ги уважаваме прекомерно. Това си е вид буфер и добра практика.

Хубавото е, че ще пострадат някои идиотски и хипертрофирали бизнес модели, които залагат на афифни продукти с бърз оборот. Понякога може да се окаже, че ще е добре да се въртят по-малко пари. Това предпазва икономиката да не тръгне в грешна посока с голяма скорост. Може да имаме късмет и да се поукроти производството на „елиника епипла“ от български горички. Икеа ще трябва да я кара на финландски чам и китайски бук.

Хубавото е, че е гот да ходиш на моренце в страна с назадничава атмосфера, нежели в глобализиран клонинг на туристическата индустрия. Простотията е, че Слънев Бряг, Канкун, Камбоджа- всичко е пляснато с едни и същи басейнчета, плочници, аниматори. Искам автентична таверна с 2-3 риби в менюто, гадно вино, хартиени покривки и без аниматори, моля.

Всичко това, разбира се, пречи на сметките на хора, които залагат, че всеки нов пазар ще се развива логично по всички точки от списъка, както откъм бизнес модели, така и откъм обществен морал. В този сценарий са наляти много пари и очаквания, така че ако някой го развали, а друг направи същото, няма да е гот.

Но в крайна сметка този модел не е единствен, не е казано, че растежът трябва да е непрекъснат и че без него следва младото поколение да изпадне в депресия. Просто постепенно, с годините, ще се намери нов модел. Не, няма да е лесно, но дето се вика, Гърция и с 1000, и с 2000 години назад да я върнеш, пак ще става за нещо.

Виж ислямският свят…и да го модернизираш, още дълго ще си е 1000 години назад. Даже става по-зле, като се опиташ да го модернизираш.

Но това вече е в компетенцията на Франк Хърбърт и историите му за космическите пустинни хора. Ама и там някакъв гръцки потомък отиде и организира ИД, пардон, The Fremen.

Така де, the spice must flow. Всичко останало ще се оправи.

Наистина е ужасно, когато осъзнаеш, като Кърт Вонегът, че класът ти от гимназията вече взима решенията и управлява страната. Още по-ужасното е, когато осъзнаеш, че наборчетата дори не мислят обмислено, а общо взето преповтарят каквото им сервират медии и социални мрежи.

В последните дни сериозни решения за човешкото битие и природа се взимат на базата на това колко е цветно, готино, модерно и не-средновековно. Толкова цветно стана, та чак монотонно. Говоря за парата на различността, или т. нар. гей прайд.

Хм, мисля, че съм покрила достатъчно от нюансите на сивото, за да не може никой да ме обвини, че съм стагнирана откъм сексуална различност. Обаче когато усетя, че перфидно ме обвиняват в престръпления на мисълта; когато усетя, че ми се забранява да обмислям мисълта си (тоест да философствам, а аз съм дипломиран философ), ме обзема отвращение, страх и омраза. Освен това като за начало бих започнала с лека забележка да се успокои ентусиазмът. За всички над 17 трябва да е ясно, че яркият външен вид и поведение невинаги значат оригинален поглед към света; даже бих казала, че хора, които хабят толкова енергия за външната си презентация, със сигурност не са имали време да развият някои вътрешни страни на характера и са останали по-скоро банални на доста нива от съзнанието и битието си.

Трудно е, наистина, да формулирам какво не е наред, защото то е нещо, което витае във въздуха и се усеща комплексно, не може да се раздели на части. И все пак нещо не е наред. Без претенции за изчерпателност, ето някои неща, които развалят пъстроцветната дъга така, както пееше Хиподил:

Точно както в реалния свят канибалите доста се различават от Ханибал Лектър, така и около 99.99% от ЛГБТИ не са точно Гор Видал, Стивън Фрай или Фреди Меркюри. Точно както 99.9% от хората са банални, така и доста от гей представителите всъщност не са по-добра и прогресивна извадка от човечеството, а е възможно да са също толкова заслепени от сексуалния си инстинкт, както и повечето хетеро двойки, които не постигат нищо добро със сексуалността си, а творят в повечето случаи драми. Така че това, което ми се вижда не-наред е историята, в която се разказва как ЛГБТИ са цветни, интересни и прогресивни, докато останалите…не са. И или трябва да се срамуват, че не са, или да се постараят да приличат повече на ЛГБТИ. Имайки предвид повечето тенденции в модата и интериорния дизайн, по-скоро е второто. На практика е доста трудно да не живееш като в гей култура.

И тук идва второто не-наред нещо. Гей културата е нещо напълно различно от самия феномен хомосексуалност. Гей културата е интересна за около 40 секунди, а след това започва да дразни. Дори самите ЛГБТИ частично се дразнят от гей културата. В крайна сметка не може да очакваш да те приемат сериозно, ако в центъра на културата ти е чувствто за ирония, елементите на campiness, несериозност, дори известна гротескност. И ако сте тръгнали да ме обвинявате в омраза, сори, но просто не мога да простя преминаването на границите на добрия вкус що се отнася до интериорния дизайн. За кройките на панталони няма и да говоря, но ще кажа, че нормалната естетика на човешкото същество не включва липса на глутеуси и плосък, несъществуващ задник.

Да се върнем към сериозните теми. Не ми мирише добре и нотката антихристиянство плюс неопаганизъм, която се усеща откъм по-интелигентните слоеве на движението и някои негови цис-сексуални защитници. Всъщност парадоксът е, че именно езическите общества са били тези с много строги норми за половете. Да, педерастията в древна Гърция я е имало, но не са запазени химни и ритуали, които да я благославят. Да, Ахил и Патрокъл може и да са били любовници, но едва ли имат общо с невротиците от 21 век. Да не говорим, че едва ли някой жрец щеше да се съгласи да ги венчае и да им пеят химни за Хименей, след като за древните, както казах, ролите на половете са били ясни. Жените раждат, мъжете се бият. Ако си атинска девойка, предеш вълна. Ако си спартанец, спиш с когото си поискаш, обаче трябва да имаш жена, имот и поне три силни деца за Спарта. Ама няма не искам, ама няма идентичност. Изобщо, както казва Г.К. Честертън, юдейската религия позволява на човек да танцува с вериги, но елинистичната традиция поставя върху главата на човека една крехка ваза, та да не може въобще да танцува. Та толкова за древността и хомосексуалните връзки.

Което ме води до следващия въпрос, а именно- бракът. Граждански брак, по-точно. Има голяма разлика. В едно от ФБ meme-тата около легализацията на гей брака се заговори, че това е древно изобретение на човечеството. Ами всъщност забравяме, че преди брачните церемонии и идеята за брак е имало нещо по-древно, а именно…човек прави секс. Проблемът на човека е, че повечето неща, които правим, са леко гнусни. И тъй като дедо ви Йода е казал, че Luminous beings we are, not this crude flesh, за да коригира този гнусен дефект, човек не живее според плътта си, а според историите, които си разказва. Именно историите ни правят блестящи. Така че докато обикновеното е§ане е гнусно нещо, то ако добавим към него ритуал и благословия, вече става нещо по-интересно. Вече се добавя елемент на смисъл. Раждането на деца също е нелицеприятна работа, а ако си студент-второкурсник и караш нихилистичната фаза, също изглежда безсмислено. Обаче ако си разкажеш история, ако създадеш ритуал…изведнъж започваш да трупаш залежи на бъдеще. Изведнъж нещата стават смислени. А така болката се понася по-лесно. Необходимо е, защото гадостта е в голямо количество.

Допускам, разбира се, че ако гей бракът получи някакво благословение, това може да му даде идея и да генерира „залежи от бъдеще“. Но това няма да стане автоматично. Трябва да живееш така, че все едно обикновените ти, тривиални и дори гнусни действия в крайна сметка ще доведат до по-добър резултат, до повече смисъл. Трябва да го жадуваш. Аз лично го жадувам. Хетеро бракът е достатъчно трудно нещо, раждането и гледането на деца- също, така че ако не усещам смисленост, бих изпаднала в отчаяние. В крайна сметка защо ми е да се уморявам да правя всичко това, ако накрая ме чака бездната на нихилизма. Така че гей двойките ги чака тест. Ако в центъра на нещата е просто нагон, просто импулси, просто несъзнателност, то дори с граждански- дори и с ритуален и религиозен брак, едва ли ще генерират смисъл. Ако човек не се подчини на нещо по-голямо от себе си, изпада в глупавата ситуация да се подчини на нещо по-малко от себе си, или на някаква част от цялостното. Страхувам се, че в случая на ЛГБТ подчинението става на сексуалността, а това винаги е неправилно. Сексуалността ни е част от цялостния Аз и следва да решим какво ще правим с нея. Но да я поставим на руля, че и да я наречем „любов“, не води до нищо добро.

Така че въпросът с гей браковете не е приключил. Сега ще стоим и ще чакаме да видим плодовете на тая практика. Биологични плодове няма да има много,но да видим поне дали ще има идейни. Дали ще има няколко нови Гор Видал или всичко ще пропадне в тривиалност и какофонна шарения. Да видим какъв ще е процентът разводи, като за начало дори да видим колко брака ще има и дали ще са смислен брой. Пък тогава ще проверим дали любовта е победила или дали упражнението е било леко напразно. Съвсем ясно ми е какво значи да встъпиш в брак от глупост и с повече ентусиазъм, отколкото е нужно, въпреки предупрежденията на досадните „закостенели“.

Така че съветвам „свободата“ да се упражнява с крайно внимание. Бракът не е медал, не е статус, не е занимавка или демонстрация. Бракът, понеже е вид избор и вид свобода, включва и доста отговорност, включително и очакването да го сключиш. Да, интересно ще ми е да видя как американските гей двойки ще станат обект на същия натиск, на който и ние. Ама вие кога ще се ожените? Ама кога ще имате деца? Не, бракът не е просто договор; ако беше така, гей двойките щяха да оправят имотните и пълномощните въпроси именно с договор. Бракът има известни изисквания и условия, за да е брак, а не нещо друго. А в крайна сметка е странно, когато езиковоят дрейф се случи прекалено бързо и смисълът на думите се изменя според настроението на деня. Не обичам фриволната смяна на дефиниции, особено на сериозни думи като „любов“ и „брак“.

Тривиални хора има много. А аз имам някакви очаквания. Ако видя изключителност, ще се радвам. Но ще се ядосвам, ако виждам само шумна тривиалност.

Явно Мамасита е ядосала доста хора. Което е правилно де: ако не ядосаш поне един, значи не мислиш истински, нито се стараеш да разшириш границите на своето или хорското възприятие. Ето малко fan mail. Сори, като коментираш в публичен форум, има риск да те цитират.

Та така, госпожа Соня Петрова, като истинско слънце, явно ме обича:

„Ни [sic] ми липсваш, копеларке. Досаждай на глупендерите, които те търпят. Дано всичко гнусно, което си направила, ти се върне!“

„Нахална простакела!“

„Грозна гарга. Проста!““Копеларка!““Грозла!“

Някои жени са истински дами. Знам, че не трябва да се подигравам на хората с проблеми, но все пак не можеше да не споделя всенародната любов.

За да сте в пълна политкоректна безопасност през 2015, постарайте се да се отървете и цензурирате следните неща:

– Вивиан Лий

– Отнесени от Вихъра

– Знамето на Конфедерацията

– Всяка комбинация от червено, синьо и бяло, която може да уплаши някого. Внимавайте като си купувате анцуг, може леко да напомня дизайна на Знамето…

– Тънката талия, постарайте се да стане дебела. Подчертаната талия може да напомни на някого за Отнесени от Вихъра, пък и е дискриминация към хората с талия над 150 см.

– Диксиленд, праскови, някои готварски рецепти като джамбалая.

От друга страна въпреки че някои хора, под влияние на други знамена и символи, вършат огромни бели, все още е политкоректно да:

– Готвиш по марокански, арабски, да си купуваш фалафели и дюнери

– Да носиш зелено

– Да си постелеш персийски килим

– Да носиш дрехи, вдъхновени от ислямския свят, както и всякакви етно-био-йога-киноа елементи, които само подчертават колко си прогресивен и въобще не са расистки и не са cultural appropriation

– Да се бориш за правата на някои хора да ядат халал

За останалите подробности, консултирайте се със седмо издание на речника по Новговор, както и към осмото издание на наръчника по двумисъл.

Любовта, модел 2015, според случайно заблудена душа, попаднала в БГ-Мама:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=854741.0;all

И гвоздеят на темата, личностните качества на Тя и Той, за идеалната връзка:

„Тя самата мрази да готви, чисти и всяква домакинска работа, както и да и нарушават личното пространство.. аз живея напълно сам, тя с майка си която й готви, чисти и пере.. вика ми за кво да идвам да ти ставам готвачка и перачка?! за кво съм учила толкова мн  Laughing Тя е изключителна силна, стабилна психически жена, никога не си сменя настроенията и може да ме смени когато си поиска, мн красива мацка е.. но въпреки това през ден ми казва че е най-щасливият човек на земята и нищо не й липса, НИЩО Smile  а също казва че е и мъж в женска кожа и че жените са калпави хаха „

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 122 other followers