Ставам днес на 33. По християнска традиция това е възрастта, в която се смята, че човек достига пълнотата си на мъж или жена. Също така днешният ден, 1 септември, е начало на учебната година в Хогуортс и на Църковната година, което е интересно съвпадение.

По съвременна градско-динамична традиция вече не съм „млада“, тоест липсва ми тази енергия като от преяждане със захар, която се хаби общо взето за неясни цели, но пък имаш усещането, че правиш много.

След 30 обаче те наляга един много специфичен вид продуктивен мързел. Усещаш, че това е времето, в което най-важният трик е нищо да не правиш, а всичко да се случва. Усещаш, че силите и знанията ти може да са достигнали предела си- обаче с тоя набор сили и знания може да постигнеш доста големи неща, ако ги приложиш правилно.

Проблемът е, ако тръгнеш да се превръщаш в kidult. Да не приемеш, че имаш роля и позиция, а винаги да се бориш да минеш в следващия клас. Да, ама системата ще те излъже, че се развиваш и ставаш по-ценен и интересен, докато всъщност хабиш силите си за фалшиви постижения.

Проблем е също, ако се опиташ да задържиш младежката си независимост още дълги години. Светът е прекалено скъп и голям, за да бъде превземан от изцяло независими личности. Дори тия с фасада на независимост и нестандартност са поддържани от цял екип. И когато те обземе специфичният продуктивен мързел, виждаш, че дори по-голяма важност от личните ти сили и постижения има личният ти екип и племето, с което напредвате заедно. От независимост човек пораства до позицията на взаимна зависимост. Защото независимостта си има срок на годност- докато избереш път и стигнеш до позицията си, без излишен страничен натиск. След това вече е излишна борба да се правиш, че си напълно свободен електрон, защото в дългосрочен план ще се окаже, че си независим, защото от теб нищо не зависи.

Та така- от гледна точка на по-младото си Аз сигурно съм се овъртолила в скука. От сегашна гледна точка обаче си карам спокойно майчинство, което по дезорганизация, четене и липса на кинти си е един вид втори студентски живот (минус алкохола), а в крайна сметка успявам да се чувствам лишена и от всякакви неврози, но пък си живея с усещане за цялостност.

33.

Обърни цифричките като огледало и получаваш 8. Обърни това 8 и получаваш знака за безкрайност.

Тия дни се замислих, че за българският родител от едно ниво нагоре е много важно детето му да замине нанякъде и да няма досег с гадната среда.

Обикновено това „някъде“ е географски отдалечено, но не само- просто е средище на друг вид култура.

Но има и решение, което е някъде по средата между натиска за разпръскване на младите по света и примиряването, че ще трябва да живеят и да се смесват с орките.

А решението е- закрепоставяне на образователната система. Училищата да станат пансиони, със свой ред, култура, със своите глезотии и особености. Малки държави вътре в държавата, където да има оазиси на един по-различен климат.

Ще кажете- ама те децата някой ден ще се сблъскат с реалността. Да, но ако години наред са ти вдъхвали увереност, че твоята реалност е силна, ценна, достойна, то когато срещнеш по-гадна реалност, няма да се примириш или да я приемеш. Тя няма да те смачка, а ти ще я промениш. Няма да я търпиш.

Лошото е, че няма и да си толерантен. Но какво пък- явно има нужда от няколко млади, добре обучени, агресивно-интелигентни поколения.

Та така. Затворете ги малко зад стени, намалете им телевизията, нищо няма да им стане, ако на 13 не водят редовен полов живот. Напълнете им главите с ценни умения и знания, нека се развият атлетично, нека станат алергични към пошлото и да живеят с идеята, че имат право да не търпят гнусотията, а да я премахват.

И тия деца ще са си в България- но не точно в България. Ще израснат в защитена, но и защитаваща среда.

Хогуортс, швейцарски лицеи, католически училища- каквото там се сетите, но нека си предпазим бъдещето, и не само- да го въоръжим, защото такова училище си е вид интелектуална казарма. Интелектуална, бих казала и духовна, защото ако извадиш децата от шумната среда, ще ти зададат въпроси за Живота, Вселената и всичко останало и тогава може би ще трябва да им обясниш някое парченце, с което да подхванат религията, ама не оная козметична религия, а тази, която те изпълва с мъжество и мотивация.

В последно време с резервати или без, изсичат горите- но ако сериозно не се заемем да създадем резерват за умове…ами да кажем, че доста от тях вече са изсечени или опожарени.

Нещо ми е августовско.

Затова да вземем да обявим създаването на Айляшка държава. Знамето ще е синьо като филибелийско небе през август, на него ще има надпис „Густо майна!“, разбира се.

Ще отвличаме работохолици и ще ги потапяме насилствено в басейните.

Ще се борим срещу всякакви прояви на работохолизъм.

Ще създадем спящи клетки навсякъде, които да са готови неуморно да бичат айляк по цял ден.

Ще си имаме боен вик- Айляк акбар!

И малък въглероден отпечатък.

Светът ще е много по-добро място, ако периодът за отглеждане на дете до 5 години ползваше същите стандарти като студентския живот.

За съжаление точно в тоя период от мама се очаква да е в топ форма, за да презентира отрочето в най-сладките му години. Обаче това е и най-хаотичният период. Затова е доста по-комфортно, ако си припомня как я кара по студентски.

Като за начало, опростих наново гардероба си, който с годините бачкане беше заприличал що-годе на гардероб на възрастен. Е, сега пак е пълен с дрехи за игра и удобството е на първо място. Горе-долу както и през студентския ми живот.

Иска ми се хората да приемаха по-усмихнато постоянния махмурлук от недоспиване, точно както се приема, че е ОК за студентите да не са в блестящо настроение непрекъснато.

Хаотичното хранене също е доста добър ход, който в крайна сметка спестява доста стрес на всички. Да, опитвах се да го играя възрастен и да сложа всички около масата…само че никой не беше хепи от това. Та в следващите няколко години ще се яде малко по-либерално.

А също така важните неща ще се случват в последния момент, на принципа „сесия“. Проблемът е, че ако планираш всичко да се случва планирано, почват да изникват непланирани неща. Та по-добре е да вкараш важните задачи в няколко дни и да ги свършиш на скорост, защото просто при по-малко време има по-малка вероятност от криза, която да обърка нещата. А ако си оставиш седмица- две да свършиш всичко лежерно…точно тогава ще се случи какво ли не. Така че грабваш момента, изкарваш тройка…

И като минат тия пет години, направо ми идва да си направя церемония по завършване, за да стъпя отново в живота на възрастните. Дотогава ме бройте за някакъв вид студентка, с целия му хаос и разсеяност.

Наскоро, опитвайки се да сдъвча някаква сложновата информация, се усетих, че паралелно съм изяла една купичка семки. Интересното е, че това успя някак да подтисне вътрешния ми диалог, така че да обърна повече внимание на информацията, вместо да си говоря на себе си. Тоест явно говоренето не е в мозъка, а използва устните и езика ми, дори когато не се движат. Но виж- ако са заети с нещо, тогава объркват и мозъка и не мога да говоря на себе си.

Наскоро учени открили, че това работи- ако мелодия ти се е забила в главата, изкарва се пределно просто, с дъвчене на дъвка.

Ей затова се чудя защо в училище ни забраняваха да дъвчем дъвка, след като в доста случаи може да ти повиши концентрацията, особено ако си седиш на задника цял ден.

Пък и това някак подкрепя теорията ми, че не мозъкът ни кара да действаме и мислим, а по-скоро тялото ни, а мозъкът само обработва постъпващото. Като пообъркаш постъпващото, мозъкът няма какво да обработва и се заема с други задачи.

Така че- който има задачи, да си сложи семки и бонбонки в джоба.

Доста удобно в супермаркетите поделиха т. нар. млечни продукти от нещата, които всъщност се наричат сирене, кашкавал, масло.

Та като чета сега за разните му продуктови позиционирания, маркетинг и придвижване на стоки, си мисля не може ли да разширим тази система и за други видове стоки. Защото е ясно, че някои неща, които се продават в магазините, не са предмети, а продукти. Нещо, създадено за продаване. Дали е годно за употреба и какви са последствията за употребата е друг въпрос.

Затова искам табели от рода на- внимание, текстилен продукт. Съдържа късовлакнест памук и евтини изкуствени влакна, които ще оставят lint из цялата къща. Прилича на дреха, но не е дреха, защото не е направена с мисъл за трайност и поддържане, а с мисъл да я купиш, а какво става след първото пране- друг въпрос.

Или пък неща от рода на „строителен продукт“- нещо, което прилича на материал, само дето е по-зле от нищо.

Или „мебелен продукт“ – нещо, което прилича на мебел и дори може да докара дизайнерски вид на жилището си, но не е като да може да го завещаеш на децата си, нито в него има поне една чаровна и елегантна линия, която да радва душата. Не, това е мебелен продукт, създаден с цел визуален ефект и овладяване на пространството, плюс евентуално ниска цена (но не е задължително).

Та така. Понякога може да постигнеш вид на гурме или дизайнерско жилище или модна икона с тия ерзаци, но има нещо нередно, нещо в миризмата, нещо в дългосрочния ефект от употребата. Вярно, наличието на „продукти“ движи световната икономика, ама за какво си даваме зор, след като нищо хубаво всъщност не излиза от това производство, а просто компромисни варианти, за които човек да си изхарчи парите…

За съжаление има неща като туристически продукт (а не пътешествие), интелектуален продукт (нещо като мислене, но без желания ефект и посока), има дори и човешки ресурс, което също е вид продукт, но не е точно същото като човешка личност.

Така че си четете дребния шрифт и слагайте предупредителни етикети, където може…

Малко носталгично се разходих в старата си детска градина. Легълцата са същите, пространството- същото, даже май народните носии са същите, с които са ме снимали през 80-те.

Разликата е, че разходката през 2015 беше виртуална, през Фейсбук. Забелязах, че в последно време явно е доста улеснено качването на албуми. Съответно лесно намерих страниците на няколко от познатите ми детски градини в Пловдив, включително и посещаваната от мен. Оказа се, че всички са качили огромно количество снимки без никаква защита- абсолютно публични за всички Фейсбук потребители.

И тук вече идва сивата зона на това кое е приемливо и кое не. С малко разглеждане успях само по външния вид да свържа едно от децата на снимките с името и вида на майка му. Профилът на майката- също широко отключен. Разбрах от коментарите как се казва детето й. Знам какви събития посещава и какво харесва. Мога да го заговоря по име и да го накарам да дойде с мен и да ми повярва. Видях как изглежда таткото на детето.

Предвиждам, че в следващите години хората ще се усетят, че това масово и безконтролно качване на снимки не е без последствия. Особено странно е, когато се прави ей така да се веселят родителите, или за да може градината да си вдига рейтинга колко е готина.

Никога не знаеш кой стои зад другия компютър.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 123 other followers