В някакъв смисъл щеше да е гот да имам прогресивен работодател, който да ми плати билетчето за лекцията на Джордън Белфорт. За съжаление обаче в момента съм „непродуктивна“, тоест върша хиляда неща, за да превърна бебе в нещо по-приемливо, но все още не съм го монетаризирала.

Та понеже в денонощието ми има само 24 часа, винаги ми са любопитни случаите, в които някой „за минути“ прави 300 милиона долара. Любопитно е, защото звучи малко като нарушаване на законите на физиката в познатата вселена.

Първо за това, което прави Белфорт- напук на бодряшкия оптимизъм на БиТиВи, че той бил финансов иноватор. Това, което прави е да пробутва нискокачествени акции. В САЩ има една чаровна неограничена възможност и това са Pink Sheet компаниите, както и други, които не се търгуват на стандартните борси, защото не могат или не искат да изпълнят изискванията за финансови документи. Тези акции, познати още като penny stocks, отдавна са обогатили шепа хора и изгорили хиляда пъти по толкова наивни глупаци. Логиката е, че ако твоят Епъл сток добави един цент, това е малко, но ако акция, струваща 0.01 цента скочи 10 пъти и си сложил само едни 1000 долара…уау. Bang for your buck

Това не го е измислил Белфорт, той просто е видял възможност и я е отгледал като американска крава на стероиди. Но всъщност такива методи са доста стари, както 99% от нещата, които правят хората. Чак библейски- като цар Нимрод, който взел бижутата на народа си да ги пази от крадци и им раздал глинени плочки, на които пишело колко бижута имат. Напрато КТБ преди Н.Е.

Това, което Белфорт е усетил обаче е интересно: че може да насочва възприятието и съзнанието на хората в желаната от него посока. Разбира се, и други могат да правят това, но той печели точки, защото го прави по точен, модерен начин. Общо взето бизнесът му е управление на съзнанието на хората. По-точно на американците, защото като прочетох записки от семинара му, методите са насочени към хора, чието възприятие е предварително модифицирано от живот във високотехнологична градска среда със западни ценности. За същите методи някой хитър селянин ще се усети на втората секунда, а за десерт може да реши да тегли един бой на умника.

Всичко е въпрос на това дали човек вижда реалността или е свикнал да разсъждава в по-висши, деривативни категории. Както знаем, деривативното носи пари, но въпреки това жизненият цикъл на житото продължава да е около 9 месеца, а храната все още се приготвя от готвачи. Децата пък растат с определен темп и никой няма да открие метод, с който да роди и възпита 10 деца за една година. Е, освен във вселената на Междузвездни войни с бързорастящите клонинги, ама още трябва да работим по това.

В интерес на истината българите имат какво да постегнат откъм презентация, точност, комуникация, писане. Но не още. Все още водата е твърде мътна, все още със сигурност някой се е възбудил от медийната реклама и се е влюбил в идеята на Белфорт, без да знае, че има много малка вероятност методите да сработят, тъй като българинът все още разсъждава в конкретни категории.

От друга страна ще ми е интересно какво ще стане, като се научат нашите хора на Pressure Selling, но да изчакаме някой шаран да разкаже какво е научил на курса.

Колкото до OTC компаниите- те скачат до 300 милиона непрекъснато, почти всеки ден, но вече не е толкова лесно, защото обикновено това става след електронни промоции, които SEC би трябвало да надушва веднага. И колкото и да са либерални към американския инвеститор, който е свободен да се прецака, понякога се намесват грубо, спират търговията и всички поръчали си остават на сухо. Скоро след това компанията губи 99% от стойността си, след 4 мес. прави reverse split, издава нови акции, повтаря промоцията с ново име и символ и така парите се въртят. Който иска да си купи- може да е милионер за няколко минути, преди да усети, че не може да си изпълни поръчката навреме.

Затова, мили деца, в България още не сме дорасли за pink sheets, но щеше да е много весело, ако ги имаше.

Дългата зима и бебе у дома означава, че някак преживявам без чест и пряк досег до света на потребителя от 21 век. А всяко откъсване от все по-динамичния и шарен свят носи прозрението- абе аз да не съм спала в пещера и всичко наоколо да е станало с още 30% по-шарено, шумно и абсурдно.

Та след като се отърся от първоначалния сензорен шок, забелязвам следното: едни и същи субстанции магически ми се предлагат като поне 30 вида продукти. Най-фрапантното беше розовата хималайска сол, която може да е дошла и от един чувал, но е 2 лева за 50 грама или 1.50 за 500 грама, според това колко креативен е етикетът и дали пише „био“ на него.

Едно време са ми обяснявали как било важно да се добавя стойност. Сега, все си мисля, че стойност следва да се добави към нещо, което има някаква неделима вътрешна стойност, а другото е джувка.

Обаче през последните 5-7 години бизнесът с добавена стойност е лудост на стероиди, която може да ме изкара от кожата почти всеки ден. Измамата пълзи като плесен върху всичко, от медийните продукти (да, именно продукти и опаковки) до мебелите.

Тук е моментът да кажа, че според блогърските закони трябва да ви слагам снимки, за да добавям стойност, в случай, че не сте виждали снимки в нета и това за вас е мега хипер яко и стойностно изживяване.

По някое време добавянето на джувки и подобрения към неща, които имаха все пак някаква вътрешна стойност се замени от снабдяването с евтини и съмнителни субстанции, които с огромни усилия се превръщат в нещо продаваемо.

А най-голямото майсторство в това изкуство е да се разбере кои елементи говорят на човека за „стойност“ и ценност и да се опитат да предадат усещането посредством опаковъчен дизайн с цветове и шрифтове. Това вече не е просто реклама, а директно бъркане в мозъка, така че да те накарат да смяташ имитацията за нещо истинско, че дори и ценно за теб. Това е и главната причина да получавам главозамайване поради отвикване от супермаркетите, след като синестетските ми буфери се препълнят с артистичните напъни на сто графични дизайнера.

Така, тука трябва да има още една снимка, за да ви носи стойност.

Мебелите, които се предлагат за дома ми, са общо взето талашити с фолио, които имат за цел да изглеждат добре на снимка и да ми ги продадат.

Когато се излъжа да гледам новини, виждам невероятно професионално и качествено пакетиране на неща, които по никакъв начин не ми помагат на битието и съзнанието. Някой се опитва с монтаж да придаде смисъл на нещата…и почти му се получава, а после се чудя- абе това за какво го гледах? Но пък вече посвикнах на шок монтажите, в които дори шоу за малки кученца е монтирано като шок хорър.

Когато се замисля дали да си взема модна дреха, си напомням, че за да е модна и да се появи в магазина навреме, с голяма вероятност също така е създадена за 2 носения, преди късовлакнестата нишка да настръхне, а после да се натопчи. Ending is better than mending, както е казала кака ви Ленина. За количествата lint, които се ръсят от тези тъкани, не ми се говори.

Така че оттук нататък отказвам да добавям стойност към неща, които нямат своя вътрешна стойност. Сигурно ще е сложно да се включа в работния свят, където младежи с блеснали очи конструират продукти, визии и други джувки, които вече откровено се е*ават с възприятието на хората. Засега залагам на неща, които имат вътрешна стойност, а именно спокойствие вместо leaning in, дълго и напоително четене вместо научаването на 10 невероятни факта, поправяне на старото, вместо непрекъснато и маниакално изхвърляне и преправяне с все по-интересни и иновативни фолиа.

Сигурно няма да се справя и със задачата да презентирам дори себе си като продукт, със съответните елементи на маниакалност, микс от хипстърски и лъмбърджак стил плюс обсесивно-компулсивни очила и прическа.

Хайде, обратно към гледането на бебе, отивам да му добавя малко стойност с монтесори-зомбиране…

Така както си стоя у дома, си размишлявам отново за майчинството и кариерата. Ясно е, че нещата няма да са еднакви, но това не значи, че не може да се подходи стратегически и професионално.

Бих препоръчала всяка жена да подходи към майчинството не като към нещо, което се случва, а като към вид mini-retirement. Казано накратко, това включва период на по-усилена работа, смислени разходи и изграждането на фонд от fuck you money. След това излизането в майчинство няма да става с неприятното притеснение, че ще изпуснеш нещо от кариерата, ще изостанеш…защото в крайна сметка си е вид напускане. Мда, по този начин дори се защитаваш от риска след края на майчинството да ти кажат „чао“. Подготвена си психически и се предполага, че имаш план Б, В и нататък.

Освен това така се подготвяш и за неизбежното: поглеждайки работната си среда отстрани, да си кажеш, „абе какво точно правят тия хора!“. Работейки в „икономиката на знанието“ или друга бързо развиваща се област, често се случва с годините да научиш и да се наложи да забравиш поне няколко преходни технологии, технологийки, моди, течения и теченийца. Да, може да изостанеш по смисъла, че 80% от работата е просто да се появиш и да си на разположение. Но това не значи, че си изпуснал завинаги кораба, защото както беше казал един  умник, възможностите не са презокеански параходи (както може би е било в миналото), а са като влакчета от метрото, след пет минути идва следващото.

Да излезеш в майчинство също е и възможност да преоцениш как точно искаш да работиш за тази икономика на знанието и доколко тази „млада, динамична среда“ те заслепява за по-важните неща. А най-важен е принципът, че при борба със зомбита не трябва да атакуваш, а да се окопаваш. Зомбитата сами ще дойдат.

Така и всякаква работа ще дойде на мушката на човека (или жената), които правилно са се окопали. Наличието на дългосрочни цели, преориентирането на лайфстайла, излекуването на синдрома FOMO(Fear Of Missing Out) помагат да се мисли една идейка по-стратегически. Младото и динамично десетилетие между 20 и 30 отлита много бързо, а след това имаме нужда от активи и схеми, които работят и мислят вместо нас, защото ще почне да ни мързи. А след това хич няма да имаме нужда от последните временни придобивки, а от малко по-трайни такива, плюс още повече окопаване. Така че за жената майчинството е време, когато да продължи стратегията за натрупване на здраве, някои полезни знания и умения, плюс още fuck you money. Време да разбере, че през 2015 година на всичкото отгоре няма толкова „кариера“, колкото серия от gigs, и то дори сред сериозните професии (да, дори лекарите прехвърчат от цвят на цвят дълги години, докато накрая се окопаят като доценти и професори; адвокатите пък уж са окопани в една професия, но и тяхното е серия от отделни случаи и проекти).

Даже започвам да се чудя дали страхът от прекъсване за майчинство е наистина гонене на „кариера“ или е просто страх от всичко неизвестно, съчетан с липсата на fuck you money.

А истината е, че дори някой хубав ден да си кажеш- ех, да бях без деца…то желанието ти може да се изпълни, защото само след няколко години малките вълчета ще се пробват сами да ходят на лов, а ние ще си останем да вием на месечината на воля.

Абе изобщо, излизайте в майчинство- или не, ако не ви кефи идеята, но със сигурност следва да се работи върху наличието на fuck you money.

Едно време си размразявахме хладилниците. Отначало ледът почваше да капе по мъничко, а след това всичко се срутваше и разтапяше светкавично. Това стана и в последните дни с поредната вълна от темата за антиваксинирането.

В 21 век е ясно, че колкото по- viral, толкова по-viral. Така в рамките на няколко седмици от серия статийки и дискусийки темата с антиваксиниращите родители зае първите места.

Накратко аргументите срещу тези родители са, че са назадничави, не разбират от наука, глупави са, че са паникьосани мами, че са егоманиаци, че го правят като вид изражение на лайфстайла. Няма да повтарям нито един от тези аргументи, напротив- ще заявя, че по един или друг начин тези родители са наистина умни и са напипали нещо важно. Оттам нататък реакцията им е неоправдано драматична, но откритието им е валидно.

За да дефинираме какво имаме предвид под „научно наблюдение“, ще припомня за биолога Ед Рикетс, чийто литературен двойник така и не могъл да дефинира какво е „октопод“, защото не виждал октопода като отделен организъм, а като проявление на цялостна система, която включва целия риф, с всичките му приливи, отливи, течения и други обитатели. Ед Рикетс е един от основоположниците на екологичното мислене, в което не наблюдаваме предмети, а сложна мрежа от взаимовръзки, която има някакъв набор от крайни изражения.

По същия начин не може да кажем, че има „нещо“, което е болест, а има сложна мрежа от взаимодействия. Пак бих повторила любимата си метафора- че човек не е пластмасова отливка с фиксирани качества, а е безкрайно адаптивен и податлив на натрупване и амплифициране на малки фактори и влияния. Сега е и моментът да препратя желаещите към Katysays.com, за да видят как работи тази схема поне що се отнася до движенията на тялото.

Подобни микрофактори може да открием навсякъде в живота на човек- в движението, в храната, ако щете в начина, по който мисли за себе си и каква стойка заема. Ако човек се вгледа в тези невидими и натрупващи се фактори, може да забележи, че почти всяка епоха или общество си има любими болести, които се проявяват на макрониво, но се коренят в серия от дреболии. Средновековието е имало цяла серия мании и мистериозни болести, обриви, че дори и неясни епидемии. Смятало се е, че мисленето на майките може да доведе до уродства при ражданите от тях деца. Обладаванията от демони са били ежедневие.

Интересно е, че белите, западни, образовани, демократични родители са против ваксините, защото можело да причинят аутизъм. Нормално е- в информационно общество с много говорене и плитки социални връзки е катастрофално детето ти да има понижен интелект и неспособност да комуникира. Обратно, в африканския наратив срещу ваксините го има страхът, че от ваксините децата ще станат стерилни. Съвсем логично- в кланово-родови общества, където бракът носи социален успех, за детето ще е катастрофално да има понижена фертилност.

Но да кажем, че точно за тия градски, богати и гледани деца ваксините може да са сламката, която чупи гърба на камилата. В интерес на истината, като че ли градските дечица са доста бъгави, та поне един атопичен дерматит изкарват ей така за добро утро. Така че както вече написах по-горе, родителите може да са уцелили нещо.

Въпросът е дали решението е да допуснем да паднат нивата на ваксиниране, или да признаем, че наистина има нещо ненормално в това да си роден в място с огромен ресурс, а въпреки това децата ти да са бъгави. Защото във втория случай има поне 15 микрофактора, които могат да се премахнат или да се митигират, като така в крайна сметка ваксините няма да имат шанса да се превърнат в катастрофалния микрофактор.

От друга страна все още работя върху хипотеза дали аутизмът изглежда еднакво по цял свят и дали изобщо навсякъде проблемът е еднакъв, еднакво разпространен. Дали наистина има популации, в които и една ваксина би развалила нещата? Други, в които една ваксина нищо няма да направи? Дали има нещо интересно в идеята, че сред датските деца няма данни ваксините да предизвикват аутизъм над базовите нива, но сред африкански емигранти, дошли в западни държави, следващото поколение хич не понася ваксинирането? Дали всички хора са с чак толкова еднаква физиология, че да приемаме ваксините за доказан метод във всички случаи? Дали това, което наричаме „аутизъм“ е еднакво или има няколко екосистеми, в които съществува?

В крайна сметка моята позиция е, че ваксинирам децата си, като съм преценила достатъчно други фактори. От друга страна по същия начин бдя за малките камъчета, които могат да обърнат колата. Така че мога да разбера мисленето зад идеята да не се ваксинира, или дори да не се позволява окситоцин по време на раждане.

Да, разбирам това мислене и то е напълно коректно. Само че не е ясно дали действията са адекватни. В крайна сметка животът е опасен и сложен и винаги ще има известна доза риск. Затова е бекзкрайно глупаво да се опиташ да премахнеш риска- той е константна величина и не може да се премахне, той стои в основата на живота. Ако премахнеш един риск, може би отваряш вратата за нов риск или рискове. Ако се опитваш да поправяш нещо прекалено подробно, ще го развалиш. Например, ако замениш риска от ваксинирането с риска от морбили, нищо не ти гарантира, че няма да се появи една популация деца, за която пък морбилито хич не е безобидно и не им понася.

И затова анти-ваксиниращите родители от една страна са много умни, от друга- крайно глупави.

Да припомня за пореден път какво е казал Лао Дзъ: хората са глупави, защото мислят наедро.

Доста пъти вече съм коментирала, че някои модели на съвременния фитнес произвеждат тела и вид, които стават за списание и за малко други неща. Причината е, че се забравят дребните елементи на човешкото тяло, които могат да имат голям ефект върху цялостната физика.

Днес ще се спрем на няколко дребни елемента: ръцете от китките надолу и ходилата; кожата на контактните повърхности; кожата и студа; периодите на гладуване и преяждане; любимата на Гуинет Полтроу телесна система, наречена „neuromyofascia“ (виждали сте го, ако сте яли пържола в було или касапска сърма; само че е доста по-сложно и фрактално, общо взето целите сме „опаковани“ с нещо, дето хем е като еластичен костюм, хем като преносна мрежа за усещания, импулси, отпускане и инхибиране).

Ще започна с два примера, свързани с ежедневното ми движение. Първо, бебетата са много силни. Силни са, защото могат да заемат почти всяка поза без болка. Ако някой гигант хване възрастен човек и го държи, обръща и манипуира както аз- бебето, то възрастният ще пищи от болки. Не и бебето, тя дори се радва.

Втори пример: бебето тежи около 8 килограма, а на ден трябва безброй пъти да я вдигна и оставя, като движенията трябва да са нежни, плавни, но и да я държа сигурно. Малка тайна на фитнеса: грациозно и плавно движение, изискващо баланс, е по-натоварващо, отколкото механично, изолирано движение. В такъв смисъл оптималното движение на човека прилича на оня спиращ дъха номер, в който голямото балансира малкото, а обратното е невъзможно.

Тия два примера обясняват защо в годините, когато имах подръка фитнес салон, в крайна сметка бях с по-лош вид и по-непохватна, отколкото сега. Въпреки че вдигах до болка и дори отказ на някои мускулни групи, това не доведе до цялостна сила.

Разбира се, предполагам, че има атлети и фитнес маниаци, които са си поставили цели, достижими само с методите на фитнеса и вдигането на тежести. Доколко са ценни тия цели и как се отразяват в дългосрочен план е друг въпрос. Но ако търсите извинение да не стъпите във фитнес зала, запазвайки добър вид, тайната е следната:

Движете се, но се стремете да е грациозно и да ангажира цялото тяло. Така движенията стават с по-добро осъзнаване, намалява рискът от травми. По-голяма част от тялото е „жива“, мускулите са метаболитно активни, с правилната дължина; доста вероятно е да избегнете ситуация от рода на стегнати до болка глутеуси и бедрени мускули, а отгоре- закърнял целулит. Ако се движите достатъчно и с това осигурите метаболитна активност, ще избегнете и хроничното кардио, с което сърцето ви ще ви благодари. Защото и то, горкото, предпочита да работи фрактално, да откликва бързо на нервните сигнали и нуждата от действие, да има вариабилност. Няма смисъл да го обучавате да тиктака равномерно като часовник, освен ако не искате да го обучите да изпада в аритмийка или да ви кара да припадате, защото има малък репертоар от ситуации. Изобщо, ако фитнесът кара тялото ви да се чувства добре, значи е свикнало на такъв вид натоварване. Обаче има още поне 140 ежедневни вида натоварване, за които изобщо може да не е адаптирано, а това хич  не е добре. Хубаво е да се уважава тази многовариантност, вместо да се подменя с виждането, че човекът е някакъв робот с финитни измерения, за който е добре да се движи еднотипно и схематично.

Децата и младите хора са красиви, защото се движат вариабилно. Дори самият Леонардо Да Винчи е писал, че художникът не може да рисува фигура, в която всички мускули са еднакво изпъкнали, защото изглежда измъчено и без грация. А сега точно такива фигури красят доста от фитнес списанията. Е не, не е нормално нито за мъж, нито за жена да изглежда толкова стегнат, все едно е хванал електрическа змиорка.

Така че ако искате здраве и фитнес, разклонявайте се, пускайте клони, клончета и филизи, за да може после листата да хранят дънера. Дървото изглежда здраво, когато е разклонено и раззеленено, не когато е с дебели, но малко на брой основни клони и много малко филизи. Така че не подрязвайте филизите прекалено, не си стягайте крачката в тесни обувки за трениране, нито поставяйте лапичките си в ръкавички, защото това е глупав чийт- защо ви са силни големи мускули, ако нямат връзка с малките структури на ръцете, ако и те не са силни и не образуват единна верига?

За понататъшно развитие и четене: ценната книга Move Your DNA от кака Кати Боуман, на която много благодарности и поздравления. Правете каквото тя казва и няма да съжалявате.

Тя, и Гуинет Полтроу. Разбират ги те нещата…

Така, според инструкциите май трябвало да се изтъпанча и да кажа, че не ме е страх от тероризма и тъй нататък, щото съм шарли и съм за прогресивните идеи, щото не искам да съм средновековна и назадничава.

Истината е, че всякакви ислямски държави, талибани и подобни идеи не ме притесняват, но по малко по-различни причини.

Затова ще се обърна малко по-сериозно към борците за Аллаха:

Дюдс, сириъсли? Пак ли ще правите ислямска държава? Не си ли научихте урока? Нека ви спестя 300 години история. Ще тръгнете пак като аслани, ще завладеете това и онова, ще поизнасилвате, ще побеснеете над нечие бащино огнище, пък после ще се кротнете. Ще си създадете поредната екзотична империйка, която ще се нацепи на сатрапии и сатрапийки; след 200 години вече ще сте се отдали на заслужен рахат, ще сте преяли с балкава, препушили с опиум, а за харемите няма и да говоря, навсякъде ще се дават рушвети. Бе много е зле, като ти се накваси мозъкът със сок от баклава. С изтощени исторически сили, остава ви само за пореден път да си отнесете боя от европейската цивилизация и да се върнете за още 200 години да поразмишлявате, докато чистите акитата на камилите. Rinse and repeat.

Причината да не ми пука от ИДИЛ и подобни не е в прогресивните ми идейни убеждения. Причината е, че това упражнение вече сме го правили и не е чак толкова страшно. Причината е още, че не ми пука за свободното слово в краткосрочен план, защото знам, че има начини истината ти да се чуе, дори и дума да не пророниш- и не само това, дори няма нужда да си жив.

Та макар да не е много комфортно отново да правим цялото упражнение по завладяване, колене, бесене и нови априлски възстания, също така няма да е и фатално. А може да е много оздравително за всички.

Човек е фино, не финитно създание. По френски, по модела на френското просвещение си мислим, че сме финитни, лесни за описване, като часовников механизъм. Обаче истината е, че човек се управлява от доста по-тънки неща, които задвижват механизмите му. Повечето хора не виждат тези фини  неща, виждат само движението на механизма и си мислят, че това е всичко. А финото нещо, което ни движи, са историите, които си разказваме. Историите са опасно нещо, защото стават истина, когато им повярваш.

Та от една страна имаме ИДИЛ, която има своя история за нещата- всичките тези неща около Аллах и Мохамед. По един или друг начин тази история е истинска.

Франсетата пък също имат свой наратив, а той е, че няма такова нещо като наратив, няма истина, но е важно да се правим на умни и стилни.

Там е работата, че срещу нахъсени млади ислямисти не се излиза с прогресивна празнота, а само с по-смислен, силен наратив, който е имал време да стане реален. За щастие тук имаме точно такова нещо. Нека пък да стъпят на тая земя, която помни как да се справя с точно такъв тип батки. Самият пейзаж ще помага- ще се объркат, ще забравят за какво са дошли, ще се кротнат и ще си отидат. Ама не само ще си отидат, ами ще си отидат заразени с един специфичен вирус, който малко по малко ще им работи върху битието и съзнанието. Магия, казвам ви. Горките хора- прекалено много пустиня, но малко планина. Ами може би имат нужда да поживеят малко по тези територии, та да попият малко от оная благодатна смиреност. Че коя друга земя безропотно прие някой Хасан с лъскав ятаган и арабски кон и после тихо и кротко го смачка, омеси и облагороди, докато го превърне в старец с броеница и кротко магаренце? Заповядайте, моля. Да видим колко време ще оцелеете под влиянието на магията. Този път ще е доста по-сериозно, защото имунната система веднъж е усетила нашественика.

В края на краищата това е най-добрата магия, с която човек може да се сблъска. Не си е работа за човек да е толкова наострен, да си мисли, че е прав и знае всичко за законите на света. Елате, елате, добре, да кажем, че Аллах е велик. Заселете се тук, поживейте 200 години, на това слънце, сред тези планини, пийте тукашната вода и яжте тукашен хляб. Няма дори да ви обяснявам нищо прогресивно, нито ще протестирам, че ми тъпчете някакви си права. Но след 200 години ще ви питам пак как се чувствате по отношение на Аллах. Забравихте ли жегата на пустинята? Забравихте ли какво ви говореше пустинният вятър?

Усетихте ли, че всъщност не дойдохте да завладявате, а дойдохте тук, за да се поизлекувате, за да ви завладеят вас?

В крайна сметка няма да има нито ислямска, нито прогресивна държава. Накрая ще има такава държава, в която хората ще са преборили невротизма си; вместо свобода на словото ще търсят смислено вътрешно мълчание.

Няма да я има оная класическа победа- но ще я има оная победа, при която се оставяш на врага, а той накрая се оказва победен.

А това вече е най-старата и най-силната магия на Нарния.

В детската градина вече масово влачат таблети, обърнало се е на техно-зверилник, а са във възраст, когато от любопитство си свалят гащите. Само се надявам да не успеят сами да постнат в нета кадри, които да се сметнат за детско порно, но в 21 век всичко е възможно. Това си е друга тема, но днес ще си говорим за технологиите и за това дали сме чак толкова умни, това младо поколение…

Аз съм дете на 80-те, което значи, че познавам компютрите от времето, когато машините бяха машини и помагаха на хората. Тоест аз имах някакви човешки стремежи и виждания, в които машината можеше да помогне, поне в една част. И го правеше перфектно, без претенции, без много цветове.

Затова когато видя машина, преструваща се на човек, малко се гнуся и немалко се страхувам. Проблемът е там, че вече сме оставили света на машините да има свои насоки за човешкото битие, свои моди, тенденции, визии. За съжаление хората- движещи се, дишащи и способни на спонтанност- са поробили доста от тези качества, за да може да обслужват машините, които от своя страна да ни произведат приятен за гледане ерзац на човешкото битие. Това е малко като да си продадеш кравефермата, за да си купиш апартамент в града и да може да си позволиш маргарин (с вкус на масло).

Аз обичам машините, обаче искам компютърът ми да се държи повече като миялната и печката, а не като свадлива свекърва, която ми задава тон за битието. Наскоро прочетох една статия, че хората напоследък живеели с интересно виждане, че „алгоритмите“ са някакво решение, от което поведението на хората ще се оптимизира, ще потекат реки от мед и мляко и тъй нататък.

Това още не е станало, но ораторите с големи надежди спрягат нещица като Uber, които щяли да оптимизират битието не само за транспорта, но и за други неща. Ще седнем, ще измислим хиляди алгоритми, хората ще ги спазват и ще стане супер, дори ако трябва да се храним със Soylent.

Замислям се, че не сме в добри ръце. Щото когато някой ми заговори за светло бъдеще, за спуснати директиви „отгоре“- или от великия Алгоритъм, направо се хващам за кобура.

Изобщо, не знам как цяло едно младо и дръзко поколение стигна пак до извода „води ни, партийо“. Само че не е партия, а са ФБ, Гугъл и каквото там се сетите.

Сори, ама никой няма да открие ключа за това как всички хора да се подчинят на една идея (човешка или машинна), да оптимизират битието си и да са щастливи. Опитвали сме се да го правим хиляди години и все не ни се получава.

Нито машината, нито машинното мислене и философия би трябвало да имат претенции да контролират индивидуалните енергии на човека. Нито едно от тези неща не би трябвало като с валяк да гази различните възприятия, за да имаме илюзията, че живеем добре. Защото не може да научиш машина на хумор и съзнание- но може да изградиш илюзията за това, ако всички се разберем да подрежем хумора и съзнанието си, така че напъните на хай-тек индустрията да ни се виждат като the best thing since sliced bread.

Да, аз обичам машини и имам лаптоп. Обаче искам машините да са част от битието, без да имат претенции да взимат решения вместо мен. Не искам да ме оптимизират, аз съм човек и ме интересува ядене, пиене, тия три неща, плюс еволюция на съзнанието, но това е друга тема. Със сигурност не искам Соц 2.0, в който ще се втурнем да се оградим с равен, нов, но бездушен дизайн и да си въобразяваме, че сме решили проблемите на битието.

Дори не ми се повдига темата за трансхуманизма.

Но нищо чудно, че чичко Насим Талеб недолюбва тек гийковете, особено щом имат претенции да са открили по-оптимален начин за съществуване на човека.

Там е работата: човек е такова нещо, което не може да бъде оптимизирано, защото става по-малко човек. Имаме нужда от грешки, време, непоръбени крайчета, от лутане и несигурност. Защото от тази несигурност идват импулси, които ни извеждат хиляда години напред.

А всеки човешки режим, който подхожда с увереност, е имал свойството да върне човечеството в някаква форма на мрачно Средновековие.

Така че внимателно с отговорите. По-важни са въпросите.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 121 other followers