И така, Великите пости продължават, затова още ще сме на мистична вълна, който иска- да спира да чете сега. Някой може да се запита защо българската, руската и други регионални Православни църкви са едни такива странни, дръпнати, брадати и хич не щат да се реформират и да туийтват като Папа Франциск. Отговорът е доста прост…

…само дето трябва известно повдигане на раса и епатрахили. За съжаление от време на време под тия одежди се намират обикновени манафи, общи идиоти или нафукани нарциси, но доста често ще срещнем една доста позната порода.

Магьосници.

Абсолютни и безсрамни магьосници, които се крият зад организация, пренебрегвана от нормалните хора като назадничава и средновековна. Но така са си магьосниците- добри са, що се отнася до прикриващи операции.

И така, дали ще му викаме вътрешно мълчание и светлинен пашкул на човека, или „исихия“ и „таворска светлина“, дали ще е от Изток или от Запад или от Мезоамериканската цивилизация, идва един момент, в който ако човек се засили правилно, ще мине през стената на коловоз 9 и 3/4, и ще се озове в напълно различен свят, в който явно има защо хората да са се оттеглили и да правят странни неща със съзнанието си. Щото освен да си играеш със собствените срамотии, да си играеш със съзнанието си е най-забавното нещо на планетата…

И така, следващия път като видите православен свещеник или монах, той може да е доста по-близко до Гурджиев и Кастанеда, отколкото който и да е йога-гуру или новозван духовен водач, взимащ 300 лева на семинар. Съвсем сериозно, тия брадати типове подхвърлят информация, според която човек можел приживе „да се превърне в светлина“ и да се възнесе на небето, а ла Дон Хуан. Няма да ти говорят за Умът на летача, но ще ти говорят за демони, които ти внушават помисли и те дърпат в грешна посока. Ако си търпелив, ще ти обяснят, че от жените не стават свещеници, не са на преден план, но също могат да постигнат доста интересни подвизи и да надвият женската и човешката природа.

Още по-интересното е, че догматичната православна църква не е рязала глави или горила на клада за тези практики, разпространени по нашите земи и в последствие из Русия. Напротив, приела ги е с отворени обятия и още си личат следите- не, направо коловози и пътища, които водят по-скоро към самовглъбяване, отколкото към външна благотворителност и мисионерство. Ако се чудите защо църквата ни не се занимава много-много със светски въпроси…ами ако целта ти е да се изнесеш от Земята и да станеш безсмъртен, едва ли ще ти пука особено много за това какви глупости правят хората, дето не са се усетили за какво са се родили на тоя свят. Ако може за целта да завземеш цял полуостров и никой да не те закача там- печелиш още точки.

Има и още една особеност- смята се, че ако има достатъчно печени хора (по тукашната терминология са „старци“, отнася се и за жени и за мъже- ако е некомфортен терминът „магьосници“), то те могат да вземат и обезсмъртят и част от земята и други живи същества. Точно както Дон Хуан и неговите хора освен групата си взеха и едно куче и няколко кайсиеви дървета.

Нито един от тези „старци“ не са еретици и не отричат нито една буква от Светото Писание. Но не го смятат просто за философия или моралистко учение- а за книга с инструкции как да се изнесем от земята и да се превърнем в нещо по-красиво. Според тях Христос просто е отворил вратата и е направил показно, а оттам нататък всеки трябва да се занимае с вътрешни практики…за да си изгради Двойник (по православната терминология- да се роди свише). И много други подробности и практики, които не опират до просто палене на свещи. Можете да ги намерите без промяна в опусите на Кастанеда- спомняне на смъртта, трезвост, ходене из пещери и дори трансформация на тялото. Останалото е за „под прикритие“, не забравяйте, мили деца!

Затова се и казвало православие. Защото не просто пеем абстрактни песнички на дядо Боже, ами го възприемаме „правилно“, като активен принцип, правим това- онова, а крайната цел е да се трансформира човешкият живот в нещо по-интересно. И не е дори рай с релакс и удоволствия, а способност за вечна креативност и съзнателност. Което в крайна сметка е целта. На никой не му пука какво представлява бог и всичко останало, ако ще потъне в забвение след има-няма 70 години. Но виж, ако има надежда за парче от пицата, тогава вече може и да се хванем на работа. В крайна сметка въпросът не е има ли бог или няма, а „може ли да станем безсмъртни и да не ни доскучава от това?“. А то, съзнанието, има доста ъгълчета, някои от които- обещаващи и креативни. С креативност скука няма, дори и безкрайно дълго време.

Подходът е правилен, защото би се харесал и на всеки себеуважаващ се Създател на вселената. Ако си натворил интелигентни създания, доста по-смислено е да искаш да се развият и да постигнат нещо повече от това да пеят странни песни.

Интересното е, че на думи светът на Кастанеда е безбожен, но Нагуалът не е безлична сила. Има си характер и личност, и то особено приятни: малко палави, малко страшни, адски сериозни и решени да те хванат и привлекат, да те превърнат в нещо друго. Със сигурност не е безличният и безсъзнателен бог („носеща вибрация“) на някои ню ейдж учения. В някаква форма и там има Троица- силата отвъд, човекът на земята и енергии, протичащи между двамата. Със сигурност магьосниците в света на Кастанеда не са самоограничени и разбунтувани, а са свързани с тази сила, която им е дала живот и съзнание.

Без термини и традиции, рецептата е общо взето една, като може да се хвърлят малко билки и гъби за вкус. Не се връзваш на това, което всички ти казват за реалността. Известно време се оттегляш нанякъде, седиш и мислиш, докато усетиш, че само седиш. Може да намалиш яденето-пиенето, тия три неща. След като ти станат ясни някои елементи, може и да се върнеш в света, за да изкарваш някакви кинти, но вече не се връзваш на нищо, а гониш единствената си цел и общо взето се правиш на ударен, ако някой ти каже, че била илюзия. То все едно преследването на кинти и положение, коли и мацки е нещо по-солидно и добро…Rinse and repeat. И си изграждаш някакво подходящо прикритие. Пък може и да се получи нещо. Особено ако не се правим на прекалено просветлени и интересни, та да се ограничим до време-пространствените рамки на „нормалния човешки живот“.

За всичко останало има Mastercard…

About these ads