Май е пълнолуние, затова ще си поговорим за вълците, хората, върколаците, импринтинга и животинското в човека.

Вдъхнови ме тази статия на Родилница (същата Родилница, в чийто форум посъветваха една преносваща жена да роди у дома и да не си разваля рахата). Наскоро сайтът излезе с нова кампания- да не се отделя детето от майката веднага след раждане. Всичко хубаво, не съм критикар на хубави каузи и уважавам човека на арената, който върши мръсната работа.

Само че статии като горната могат доста да стресират и настроят негативно младите майки. Да, малко странно е, че изведнъж бебето е някъде далеч, но също толкова грешно е да се сугестираме, че това нанася непоправими вреди на връзката ни с новороденото, а по презумпция и с детето, в което ще се превърне това новородено.

Основната ми критика към статията е, че се опитва да приравни човека с животното. Няма спор, доста от способностите и реакциите ни са еволюционно обусловени, а техни подобия има и у бозайниците, дори у птиците. Да, но човекът е надарен с експлицитност, съзнание за “аз”, както и воля. Затова въпреки силата на хормоните и техните “поведенчески ефекти”, човек е способен да постъпи независимо.

Привържениците на нормално раждане твърдят, че за жената има оптимална среда, която е еволюционно обусловена и че ярките светлини, металните инструменти и болничната миризма са антитеза на човешката природа, коятя се основава на бозайнически инстинкти. Както знаем, дори домашните котки имат бозайническия инстинкт да раждат в кашони или гардероби в усамотение. Всъщност има и обратни истории- свикналите с хора домашни котки търсят човек, когато раждат. Прадядо ми е бил такава “котешка акушерка”.

Аз не съм жената-котка и мога да оценя по достойнство наличието на лекари, инструменти, ярка светлина и дезинфекция. Познанието е голяма сила, която да се противопостави на животинския уплах. Разбира се, бях горда, че не се уплаших като животно и затова бях изненадана, че Родилница се борят за това жените да бъдат третирани като животни, като животинската им реакция е защитавана и ценена. Не дай боже някой да те заговори след раждането и да прекъсне взирането в очите на бебето- край с “импринтинга”.

Сетих се за един епизод от първата книга в поредицата Дюн- младият Пол Атридис трябваше да издържи на силна болка, за да докаже, че е човек и може да контролира инстинктивната си реакция с разум. За целта постави ръката си в кутия с неизвестно съдържание, която му причини огромна болка. Ако измъкнеше ръката си, беше заплашен с отрова, “която убива само животни”. Определено при усет за болка в тялото циркулират “животински хормони”, но не това е механизмът на отровата. Просто ако Пол беше измъкнал ръката си, щеше да го порази отрова, която убива и животни, и човешки същества, но не и Човеци. Отровата не убива Човеци не защото е безопасна за организма им, просто защото те не измъкват ръката си. С помощта на разума си изтъпрпяват болката и просто не се налага да бъдат тровени.

Ако се проявите като животно, със сигурност преживяването в българския родилен дом ще е “отровно”. Родилница твърди, че дори минути отделяне от новороденото могат да причинят тъга на майката, подобна на тази от починало бебе. Затова, ако се сугестирате с пропагандата и търсите перфектната “животинска” обич с детето си, преживяването ще “отрови” връзката ви- но защото така сте си внушили, защото сте избрали да сте животно, а не Човек. Не защото връзката човешка майка- човешко дете не е доста по-силна и лесна за създаване, отколкото Родилница я изкарва.

В основата на теориите за “импринтинга” на майката и новороденото са наблюденията за поведенческите ефекти на окситоцина. Като основно проучване се цитира наличието на майчинско поведение при нераждали женски плъхове след инжектирането на окситоцин в мозъка.

Нека повторим: хората не са плъхове, нито дори са близки до висшите примати. Дори приматите нямат експлицитно чувство за “аз”, нито воля и намерение. Човек може на базата на воля, разум и познания да изпита любов със или без хормони, а дори под влиянието на “хормона на любовта” да запази преценката си. Хората имат среда, култура и много други неща, които плъховете нямат, затова не може да се каже, че сме окситоцинови зомбита.

Забележете, че казваме “хормона на любовта”, а не “любовта като ефект от окситоцина”. Тоест, има опит да редуцираме една естетическо-морална категория до (частичното) й проявление в организма. Въпреки това, съзнаваме, че има такава категория, а не просто поведение и биохимия. Затова казваме “влюбени сме”, а не “произвеждаме окситоцин и ендорфини”- колкото и да се харесва второто на Патриша Чърчланд.

Разбира се, след раждане всички произвеждаме какво ли не, най-вече адреналин. За всяка жена е лесно да го забележи- ще потреперите 20-ина минути, а след това нищо няма да боли и три дни няма да спите, а ще сте като кукуряк. Да, но не приятното замайване и естествено дрогиране ни карат да сме майки, а изборът, който сме направили съзнателно.Да не говорим, че ефектът от хормоните трае около три дни.

Статията говори и за емоциите на новороденото, все едно то ги усеща като екзистенциално страдание на една отделна личност. News break: новороденото няма експлицитност и не се усеща като отделна личност. Знак за самоопределяне и съзнателност е нещо много просто: посочването с пръст. Докато няма тази способност, новороденото не трупа спомени за атака срещу личността му, защото просто още няма личност.  Може да му е мокро на дупето, но то не може да си направи извод, че светът е враждебен срещу него, защото още не се е разграничило от света, то не може да има мисъл “аз срещу света”. Така че спокойно, мокрото пампи не е екзистенциална криза, такива ще има като тийнейджър.

За щастие разумът на човека, неизвестно как, успява да променя и физическата реалност. Мисълта- “Ето, донесоха ми бебето след 6 часа, много се радвам, къпан е, мирише хубаво и провъзгласен за здрав!” имат не по-малко “поведенчески ефект” от всички хормони на света.Ефектът е, че се грижех отлично за сина си. Със или без окситоцин- има ли значение?

Нищо, че съм го родила с напълно синтетичен окситоцин от пластмасова банка, а не от оня, произведен по закон божи в дебрите на мозъка ми.

Сега отивам да вия на луната, за да задоволя вълка в себе си.