Има един американски писател, Garrison Keillor, известен с хумористичните си мемоарни книги за Lake Wobegone, градчето, където всички са мили и всички деца са с интелигентност над средната.
Доста често хората се изненадват, че цели 50 % от хората са с интелигентност под средната. С малко замисляне се усещаме, че става въпрос за тривиален математически факт- средната стойност е тази, под и над която са по 50% от стойностите.
Защо тогава понякога изглежда все едно България е обратната страна на Lake Wobegone: място, където всички са мнителни и повечето деца са с интелигентност под средната? Възможно ли е математически?
Реших да изтупам от праха обучението си по статистика и да се сетя, че има три вида “средни” стойности: average, median, mode. Сори, учила съм статистика на английски. Нашето “средностатистически кюстендилец” добре превежда “average”. Да, ама за съжаление дори това средно кюстендилско ниво вече е на изчезване.
Median са тези, които са по средата: нито на дъното, нито на върха. За съжаление тук забелязвам, че средата е доста изтъняла.
Това, което се е навъдило най-много, е един тревожен, многолюден mode или най-често срещания случай. Най-често срещаният случай в България става все по-трагичен. Интересен поглед към задълбочаването на драмата е този на Радо Бимбалов- адаптираме се, но така губим ценностите си, превръщаме се в оцеляваща тълпа, на която не й пука да държи дори нивото на средностатистически кюстендилец.
Ето затова сме “below average”- прост бавно и славно следваме закона на културния полуразпад. За съжаление не може да произведем по един професор на 10 простака и да се хвалим с нормално средно ниво. Десетте простака от това не стават по-малко на брой.
А и не е гаранция, че професорът няма да е също простак.
