Преди няколко дни бебе загина по време на планирано неасистирано домашно раждане.

Дамите от Родилница са имали досег с мен- и аз с тях, от моя страна с ужас и настръхнали коси. Докато карах курса за консултанти по кърмене, освен добрата и работеща информация из въздуха летяха дивни реплики за домашно раждане, за домашно раждане на второ дете след секцио, за зелени водорасли, йога и позитивна енергия.

Един от харизматичните лидери на това движение е красноречивата, дългокоса и сексапилна икономистка, позната като Мег! във форума на БГ-Мама, иначе е Меглена Делчева и не се свени да се показва по телевизията и да разправя колко прекрасно е домашното раждане.

Икономистите не мислят много, но Мег! дали наистина се е замислила пред каква публика говори? Да, болничното раждане в България може да е неприятно, а за всяка приятност се плаща. Но пък има начини да спечелиш персонала, да се държиш като човек, а не като животно и нещата да се случат оптимално.

Всякакви идеи и теории обаче, които стоят пред ситуацията и преди емпиричните решения, са много вредни. Например идеята, отвратителна за мен, че “едно здраво бебе не може напълно да заличи болката от секцио”. Значи цял живот ще се радваш на здраво дете и ще се оплакваш как не са зачели правото ти на избор и да се мъчиш докрай, за да видим дали може да направиш най-великото постижение: максимално натурално вагинално раждане. Детенцето е с ДЦП, ама мама нали е силна богиня- и с това ще се справи…

Признание: не е бог знае какво постижение. И хлебарките го правят. Да си мислиш, че това те прави жена…ами не това те прави жена. Има сто други начина.

Тук обаче стигаме до аргумента- ама това беше мой съзнателен избор, защото исках най-доброто за детето си! А колко е опасно в болниците- и там ме дебне опасност!

Разбира се, статистиката, а и здравият разум показват, че да раждаш неасистирано у дома е доста рисково. Само че хората дават следната грешка: смятат, че съзнателният избор носи по-малък риск, отколкото да се оставиш на ситуацията.

Човек прави такава грешка, когато седне зад волана, вместо да лети. Статистиката не е на негова страна, но той държи волана. Усещането за контрол е много убедително.

Когато раждаш вкъщи, нямаш контрол- нямаш ресурс. Мислиш си обаче колко си велика, че не си се оставила да раждаш по дефолт- сред сивите (вече розови и ремонтирани) коридори на някое българско АГ отделение. Защото, “тези, които отиват в болница да търпят унижението и физическото насилие и накрая благодарят за него на лекарите, гледайки ги с по кравешки влажни от признателност (но и невежество) очи” не са поели отговорност.Те не държат волана.

Иска се определена увереност в себе си, за да признаете, че в дадена ситуация нямате контрол, че имате нужда от помощ. С голямо удоволствие гледах персонала като крава, коза, овца, патка и каквато там домашна твар се сетите. Защото в края на краищата само моментите на крайно студентско пиянство компроментират повече и ви правят по-неадекватен. Е, да, в един момент може да ви се види, че прекалено се намесват, прекалено много преглеждат, но пък е толкова гот, когато с тази намеса и ръчкане на естествения процес същият този процес се свие до 6 часа, а сте очаквали 12, че и 24, че и 36 (особено ако сте фен на натуралното, тогава такова изчакване е идея фикс и 6-те часа значат, че са ви ограбили откъм преживявания по време на раждането). Да, ама като сложели окситоцин, боляло повече…Еми изненадка: раждането боли.

Сега, в средите за натурално раждане има две позиции. Едната е, че болката е полезна. Тук в България ще срещнете пълна подкрепа от акушерките, които само чакат някое Ох!, за да изрекат любимата реплика, “Лесно се мама не става!” И аз я получих тази реплика- много чаровно я казват, личи си, че имат практика. Болката прави жената силна.

Другата е, че не трябва да има болка, а само “усещания”. Разбира се, и това ни прави силни.

Но, колкото и да си атлетична и подготвена, се случва неочакваното. Какво става, ако си сред обична обстановка, свещи, музика…Е да, ама ние сме позитивно настроени и няма да ни се случи. А на жената, която й се случи? Тя явно не е била толкова подготвена, духовна и силна, колкото късметлийките, родили безпроблемно у дома.

Вижте, дами, ако искате да сте силни- има други начини. Вчера бях на айкидо тренировка, бях единствената жена сред 40 български юнаци. Останалите пловдивски мацки май клюкарят по ЛЛЛ/БГ-Мама срещите.

Боля ме, потих се и накрая ми беше гот. Ама да се правиш на силна с домашно раждане…това е все едно аз да хвана неподготвен човек от улицата, да го завлека насила в залата, да го набия, да го изкълча и да кажа- ама мое право е да тренирам, защото така ставам силна.

Между другото сайтът Родилница мълчи като Витгенщайн пред философски въпрос. Защо ли…ни изявление, ни нищо, ни Мег! по телевизията. Мистерия!